Информацията е власт, а прозрачността е основа на работещото общество

Много хора все още смятат, че институциите са далечни структури, до които обикновеният гражданин трудно може да достигне. Често остава усещането, че решенията се вземат зад затворени врати, а информацията за действията на администрацията е достъпна само за тези, които имат специални контакти или познания.

Това обаче не е така.

Всеки български гражданин има законово право да задава въпроси към държавните и общинските институции и да получава информация за тяхната работа. Това право е гарантирано от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

Използването на този закон не е сложно, не изисква специални юридически знания и не е привилегия на журналисти или организации. Това е инструмент, който принадлежи на всички нас.

Защото гражданското общество не се изгражда само с избори. То се изгражда всеки ден – когато гражданите задават въпроси, следят действията на властта и настояват институциите да бъдат прозрачни и отговорни.

Какво можем да поискаме по Закона за достъп до обществена информация?

Чрез заявление по ЗДОИ гражданите могат да поискат информация от:

• министерства и държавни агенции;
• областни администрации;
• общини;
• държавни и общински предприятия;
• контролни органи;
• регулатори;
• всички публични институции, които попадат в обхвата на закона.

Може да бъде поискана информация за:

• взети решения;
• разходване на публични средства;
• договори и обществени поръчки;
• проверки и контролна дейност;
• разрешителни и административни процедури;
• екологични въпроси;
• действия или бездействия на институциите.

Всеки гражданин има право да знае как работят органите, които се финансират с неговите данъци.

Как се подава заявление?

Процедурата е проста.

Необходимо е да отправите заявление до институцията, която притежава исканата информация.

То може да бъде подадено:

• по електронна поща;
• чрез платформата за достъп до обществена информация;
• на място в администрацията;
• по пощата.

В заявлението трябва да посочите:

• вашите три имена и контакт за обратна връзка;
• каква информация искате;
• предпочитана форма за получаване – например електронно копие по имейл.

Не е необходимо да обяснявате защо искате информацията и как ще я използвате.

Законът дава право на достъп, без гражданинът да доказва личен интерес.

Какъв е срокът за отговор?

След получаване на редовно заявление институцията трябва да се произнесе в срок до 14 дни.

Тя може:

• да предостави информацията;
• да откаже достъп, но само при законово основание;
• да поиска удължаване на срока в определени случаи.

Отказът не може да бъде произволен. Институцията трябва да посочи конкретни мотиви и правно основание.

Трябва ли да плащаме за информацията?

По принцип достъпът до обществена информация е безплатен.

Безплатен достъп и разходи по предоставянето на обществена информация

Чл. 20. (1) Достъпът до обществена информация е безплатен.

(2) Разходите по предоставяне на обществена информация се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат да превишават материалните разходи по предоставянето.

(3) При поискване от страна на заявител се представят сведения за определянето на разходите по ал. 2.

Може да бъдат поискани само разходи, свързани с предоставянето ѝ – например:

• копиране на голям обем документи;
• технически носители;
• материални разходи.

Институциите не могат да превръщат правото на информация в платена услуга.

Особено внимание трябва да се обръща при случаи, в които се изискват големи суми за „обработка“ на информация. Тогава гражданите имат право да поискат ясна обосновка как е изчислена сумата и защо е необходима.

Когато институциите не искат да отговорят

Въпреки че законът е ясен, на практика понякога гражданите се сблъскват с различни препятствия.

Сред проблемите, които се срещат, са:

• непълни отговори;
• отговори, които избягват конкретните въпроси;
• неправомерни откази;
• опити за налагане на неоправдани такси;
• мълчалив отказ – когато институцията не отговаря в срок.

Но законът дава защита.

Всеки гражданин може да обжалва пред административния съд:

• отказ за предоставяне на информация;
• мълчалив отказ;
• незаконосъобразни условия за достъп;
• неправомерно определени разходи.

Това е още един механизъм, чрез който обществото може да контролира администрацията.

Активният гражданин променя средата около себе си

Демокрацията не се измерва само с това колко често гласуваме. Тя се измерва и с това дали задаваме въпроси, дали настояваме за прозрачност и дали изискваме институциите да работят в интерес на обществото.

Когато гражданите не питат, решенията лесно остават скрити. Когато гражданите питат, институциите са принудени да бъдат по-отговорни.

Истината и прозрачността не идват сами. Те се защитават чрез активност.

Всеки от нас има право да знае.

Всеки от нас има право да пита.

И всеки от нас може да използва закона, за да направи обществото около себе си по-добро.

Очаквайте продължение

В следващ материал ще покажем реален случай от практиката, в който гражданско искане за информация се сблъсква с опити за поставяне на административни пречки – как институциите понякога търсят начини да ограничат достъпа, какви са правата на гражданите и как могат да бъдат защитени.

Защото правото на информация има смисъл само когато хората знаят как да го използват.