Време е да се сложи край на вакханалията от раздути щат, командирования и липса на адекватни конкурси
Съдебната система в България може и да страда от липса на резултати, но определено не страда от липса на хора. Щатът се раздува без никакво планиране, без анализ, без стратегия и без измерване на ефекта. Иначе как става така, че населението намалява, а магистратите стават все повече? Което влече и нуждата и от още администрация.
Ние имаме 32 съдии и 23 прокурори на 100 000 души население. И по двата показателя страната ни е над средното за Европа (съответно 24 и 11). И сигурно нямаше да ни прави впечатление, ако системата не беше постоянно разтърсвана от скандали, ако имаше потенциал да се самоочисти от гнили ябълки, „джуджета“ и „нотариусчета“, ако имаше по-голямо усещане за справедливост.
Всичко това е следствие от факта, че Висшият съдебен съвет, който, грубо казано, е правителството на съдебната власт, и отговаря за кадруването, работи при пълна липса на отчетност, положителен политически и обществен контрол. И в тази среда се назначават удобни хора, повишенията не следват принципите на меритокрацията, непотизмът владее, заплатите стават неадекватно високи за публичния сектор в държавата. Накратко - институционална корупция в чист вид.
5-годишният мандат на Висшия съдебен съвет приключи през октомври 2022 г. Нов съвет така и не беше избран, но пък този продължи да „твори“ необезпокоявано, срещу около 12 500 евро месечно. Какво може да очакваме от ВСС, който оставя нелегитимен изпълняващ функциите главен прокурор?! Данъкоплатците се оказваме длъжни да плащаме повече за по-голям брой магистрати, без да можем да кажем нищо.
„В момента в България магистратите са най-добре платените държавни служители. На ниво Европейски съюз, също България е по-скоро в горните нива на заплащане на магистратите, отколкото в долните. Има наплив да се влезе в съдебната власт, защото тя гарантира сигурност, гарантира кариерно израстване“, коментира неотдавна в интервю за „Сега“ Биляна Гяурова-Вегертседер, която директор на Българския институт за правни инициативи. Тя напомни, че вече от дълги години не е публично достъпна прословутата таблица на Висшия съдебен съвет за определяне на максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и следователи, като съветът не я предоставя дори по реда на Закона за достъп до обществена информация.
Известно е, че на върховно ниво основната заплата е около 4600 евро, на апелативно - около 3800 евро, на окръжно - 3400 евро, на районно - около 2600 евро. Върху това са всички бонуси, надбавки за прослужено време, пари за облекло, очила и т.н.
На този фон в началото на декември Висшият съдебен съвет разкри 21 нови щата за съдии, за да може да назначи 38-те младши съдии на длъжност „съдия“, защото се оказа, че свободни места няма. Беше дадено обещание, че до началото на юли тази година бройките ще бъдат съкратени. Вярва ли им някой? Едва ли. Цялата тази нелепа ситуация просто илюстрира липсата на кадрова стратегия за системата. Та нима в съвета не са били наясно, че тези съдии трябва да бъдат назначени, като им свърши периодът за младши?
Механичното откриване и закриване на щатни бройки в съдилищата няма как да реши проблема с натовареността. ВСС упорито избягва да адресира асиметрията в натовареността чрез реални структурни промени - като окрупняване на съдилища, преразпределяне на щатове или оптимизация на процесите, се казва в анализ на Института за пазарна икономика по темата. В него се коментира и пълната липса на логика при разкриването на нови щатове - защо се прави в съдилища с по-ниска натовареност.
В същото време се държат стотици празни щатове, за които обаче се осигуряват средства за заплати, които в края на годината отиват за бонуси.
Върховният административен съд пък набъбва с още 16 магистрати тази година. Причината са промени в Закона за държавната собственост, с които Висшият съдебен съвет беше задължен да обезпечи с необходимия брой съдии върховната инстанция, която поема делата за отчуждаването на частни имоти за изграждането на национални обекти. 16-те допълнителни щата за ВАС са заложени в преработения проект за бюджета на съдебната система, като за тях се предвиждат 2 099 000 евро. Не става ясно на какъв анализ се стъпва, че трябва да бъдат разкрити тези бройки.
И още един огромен проблем в системата - за осем години Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е прекратила осем конкурса за повишаване за общите съдилища. Някак си минават конкурсите само за административни съдии (при последния тогата облече и доскорошната герберка Дани Каназирева, даже получи и плюшено зайче по случая). По тази причина кадровата обезпеченост на общите съдилища в момента е в плачевно състояние и това се решава с каскадно командироване, обяви членът на съвета Олга Керелска на заседанието на Пленума, на което се обсъждаше разкриването на нови щатове заради младшите съдии.
Командироването е един от старите проблеми в системата, защото с него на практика съдиите и прокурорите лесно могат да бъдат държани в подчинение - в торната инстанция заплатата им скача, а в същото време може да бъдат върнати „долу“ по всяко време.
За тази година Висшият съдебен съвет иска бюджет от 996 193 700 евро, близо милиард евро. В първия вариант, който Министерството на финансите внесе в парламента, се предлагаха 815 963 700 евро, в преработения вариант бюджетът на съдебната власт е 800 900 000 евро. Като разликата идва от отказа от идеята за увеличаването на осигурителните вноски. В крайна сметка бюджетът на съдебната власт се гласува от парламента. Тази система се корумпира от политиците.
Правосъдието не е евтина дейност. Магистратите трябва да бъдат достатъчно на брой и добре платени, за да не рухват свръхнатоварени, да решават в срок делата си и да не се изкушават да припечелват „странично“. Но на тази пълна вакханалия от раздуване на щатовете, командирования, невъзможност на ВСС да проведе адекватни конкурси, просто трябва да се сложи край. Реформата на Висшия съдебен съвет и спешната подмяна на този състав с отдавна изтекъл мандат е единственият инструмент за противопоставяне на тази наглост.
ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
