Един от най-пъстрите съвременни примери за жанра „мюзикъл“ е филмът Бурлеска, с участието на Кристина Агилера и Шер – зрелищен празник на музика, чувственост и артистично овластяване – по Viasat Kino в сряда, 31 декември 2025 г. от 20:25 часа.

Историята проследява Али, момиче от малък град с голям глас, което заминава за Лос Анджелис, за да преследва мечтите си. Там попада на западащия Burlesque Lounge – някога бляскав нощен клуб, изпълнен с емоция, носталгия и смело танцово изкуство.

Започнала като сервитьорка, Али скоро застава в центъра на сцената, вдъхвайки нов живот на театъра със своя мощен глас.

„Бурлеска“ впечатлява с умелото съчетание на класически филмов мюзикъл и традицията на бурлеската. Исторически често не разбрана, бурлеската всъщност е форма на творческо себеизразяване и телесна позитивност. Както подчертават изследователи и изпълнители, тя е повече за възвръщането на силата, на образа — от колкото за съблазънта. Жените и queer артистите използват бурлеската, за да разкажат собствените си истории и да овладеят сцената по свои правила.

С магнетичното присъствие на Шер и вокалната сила на Агилера, „Бурлеска“ е визуално зашеметяващ и емоционално зареден спектакъл.

Гледайте „Бурлеска“ по Viasat Kino в:
• сряда, 31 декември 2025 г. от 20:25
• неделя, 4 януари 2026 г. от 20:15
• четвъртък, 29 януари 2026 г. от 22:20

Мюзикълът: филмов жанр, който никога не спира да блести

Малко филмови жанрове имат силата да вдъхновяват, вълнуват и омагьосват зрителите така, както мюзикълът. Това е жанр, в който музиката, танцът и разказването на истории се сливат в ослепителен спектакъл – празник на емоцията, креативността и ритъма. От своите корени през XIX век в бурлеската и оперетата до съвременните преработки, които разширяват артистичните граници, филмовият мюзикъл продължава да се развива, без да губи непреходната си привлекателност.

Дори в ерата на стрийминг платформите зрителите продължават да бъдат привлечени от мюзикълите. Може би това е така, защото – както отбеляза The New Yorker – в несигурни времена търсим радостта от това да гледаме и слушаме нещо, което се усеща истински живо.

Кратка история на един голям жанр

Според Encyclopaedia Britannica произходът на мюзикъла може да се проследи до популярните форми на забавление през XIX век като мюзикхол, бурлеск-шоута и комедийни пиеси. Но първата постановка, която съчетава сюжет, песен и танц по начин, поставил шаблона за съвременния мюзикъл, е The Black Crook (1866) в Ню Йорк.

В началото на XX век автори и композитори като Джордж М. Кохан, Джером Кърн, Джордж и Айра Гершуин, Коул Портър и легендарното дуо Роджърс и Хамерщайн преобразяват музикалния театър. Те въвеждат принципа на интеграцията – всяка песен и танцова сцена да служи на историята и да разкрива характерите на героите.

Тази революция ражда вечни класики като Show Boat, Oklahoma!,West Side Story, My Fair Lady и The Sound of Music. Много от тези сценични хитове са адаптирани във филми, спечелили големи награди и завинаги оформили ДНК-то на филмовия мюзикъл.

Филмовият мюзикъл: от Златната епоха на Холивуд до модерното му прераждане

С появата на звуковото кино – започвайки с The Jazz Singer (1927) – мюзикълът се превръща в един от определящите жанровена Холивуд.

През 30-те и 40-те години зрелищната хореография и визуалната пищност бележат епохата на режисьори като Бъзби Бъркли. Следващите десетилетия раждат шедьоври като Singin’ in the Rain, An American in Paris, The Wizard of Oz, Mary Poppins и Hello, Dolly! – филми, които дефинират магията на класическия Холивуд.

По-късно се появяват рок мюзикълите и сценичните адаптации като Cabaret, Jesus Christ Superstar, Cats, The Phantom of the Opera и Les Misérables.

През XXI век жанрът намира нов творчески живот в заглавия като La La Land, In the Heights и Hamilton, доказвайки, че мюзикълите продължават да се развиват и да докосват съвременните зрители.

Както отбелязва The New Yorker: „Някои режисьори укрепват традицията, а други я разширяват, тествайки възможностите на мюзикъла днес.“

Какво прави мюзикълите толкова специални?

Устойчивата им привлекателност се крие в уникалното сливане на емоция, ритъм и повествование. Критиците и творците посочват няколко основни елемента:

• Музика като емоция

В мюзикъла песните започват там, където думите вече не стигат. Те усилват чувствата – радост, тъга, копнеж, триумф – така че зрителят да преживее историята, а не просто да я гледа.

• Интегрирано разказване на истории

Най-добрите мюзикъли не са просто сбор от приятни мелодии – всяка песен движи сюжета и разкрива характера.

• Визуален спектакъл

Хореографията, костюмите и декорите превръщат екрана в движещо се платно. Танцът става част от ритъма на историята.

• Емоционално бягство

От Голямата депресия до днес мюзикъли те дават на зрителите възможност да избягат от ежедневните тревоги – „киното на радостта и освобождението“.

• Универсални теми

Под блясъка си мюзикълите често изследват теми като идентичност, свобода, предразсъдъци и устойчивост.

Мюзикълите, които промениха историята

Някои заглавия завинаги са оформили жанра:

• West Side Story – революционно съчетание на танц и драма, носител на 10 „Оскар“-а.
• The Sound of Music – класика за цялото семейство и един от най-успешните филми на всички времена.
• Cabaret – дръзка и мрачна история за любов и политика.
• Chicago – филмът, който върна мюзикъла в масовата култура.
• Les Misérables – епичен и емоционален мюзикъл с незабравими изпълнения.
• Hamilton – смело преосмисляне на историята чрез хип-хоп и сценични иновации.
• La La Land – модерно обяснение в любов към Златната епохана Холивуд.

Защо продължаваме да се връщаме към мюзикълите

Мюзикълите са различни от всички други филмови форми. Те съчетават дълбочината на драматичния разказ, енергията на танца и непосредствеността на живото изпълнение – чрез универсалния език на музиката.

Зрителите се връщат към мюзикълите, защото:

• превръщат песента и танца в двигатели на сюжета;
• предлагат силна емоционална катарзисна енергия;
• създават по-големи от живота светове, едновременно магични и истински;

Както един критик прекрасно обобщи: „В мюзикълите някои чувства са твърде големи, за да бъдат изговорени – те трябва да бъдат изпяти. “Именно това е вечната магия на мюзикъла – той не е просто забавление, а акт на радост, смелост и въображение.