Иван Стаматов

Иван Стаматов,

собственик на „Монолит“

Интервю на Тодор Кръшков

- Господин Стаматов, дирекцията за строителен контрол заплаши да запечата музея на тракийското изкуство край село Александрово след сигнал от вашата фирма „Монолит“. Не е ли странно точно строителят да подава сигнал, че обектът е незаконен?

- Ще започна малко по-отдалеч. Преди три години японската фирма, определена от тяхното правителство да прави музея край Александрово, избра „Монолит“ за изпълнител на обекта. Обиколиха региона и страната, срещаха се с много строители, но накрая избраха нас.

Още в началото на работата японците лично ми се оплакваха, че срещат много спънки от общината, създавали им много проблеми.

- Какви проблеми?

- Всякакви. И всичко това, защото строи „Монолит“, а не „Стройтекс“, нали разбираш. Но после някак проумяха, че зад проекта все пак стои японското правителство и не могат си правят майтап с това. Както и да е, нещата потръгнаха.

„Монолит“ започна работа, получихме строително разрешение, всичко беше наред.

Сега, това може би не е моя работа, но наоколо започнаха да копаят фирми от кръга около кмета – вертикална планировка, пътища, водопровод, канал, без план, без нищо. После ги узаконяваха. Това го знам със сигурност. Копаят около нас, без дори да ни уведомят, а ние изпълняваме голям и сложен обект за над два милиона долара.

Както и да е. Приключихме работата в срок, дойде време да го издадем. Имахме пълномощно от японците да ги представляваме пред българските власти, включително и да предадем документално обекта на министерството на културата. И се оказа, че разрешителното за строеж е фалшиво, издадено неправилно, че земята е държавна, а после кметът я актувал като общинска, все едно е градината на баба му.

- Искате да кажете, че обектът все още не е издаден?

- Разбира се, че не е. Той работи абсолютно незаконно. Ако утре, не дай си боже, стане някой инцидент, кой ще отговаря?

- Доколкото знам, теренът все още е в държавния горски фонд.

- Актуван е като общинска собственост. Кметът прави каквото си иска.

Обектът в момента е държавен, а той се опитва да го направи общински. А знаете какво става с общинската собственост – или се дава на някой за 30 години, или се продава.

- От общината твърдят, че още през януари 2008 г. са поискали теренът да се прехвърли от държавния горски фонд към общината, но това не е станало.

- Глупости. Ако кметът е искал, това прехвърляне можеше да го направи за 5 минути. По времето на управлението на БСП той нямаше проблем да го направи. Защо не е станало, не знам. Но съм сигурен, че има някаква друга, по-особена причина за това. А като не е станало прехвърлянето, защо разрешават строеж върху земя, която е чужда собственост?

- За да не изгубят милионите долари на японците.

- Как да ги изгубят? Това са глупости! Коя е тази държава, която ще откаже да даде един терен за подобна инвестиция? Тук има едно своеволие – актуваш терена като общински и после целият обект става общински. Толкова ли не схващате за какво става дума? Абе ти не разбираш ли, че те бяха готови да опънат бира-скарата до музея? Да монтират там павилионите, сергиите и караваните като на панаир. Професорите от министерството на културата се хванаха за главата.

Между другото ще е интересно да проверите от кого са купени терените около музея. И тогава ще се разбере за кого са пускали тръбите, за кого са разкопавали. 100 процента ще лъснат фирмички на приятели. Те си мислят, че ние сме малоумни и не се досещаме какво става.

- И все пак този сигнал за музей край Александрово понамирисва на отмъщение.

- Ами. Ние нищо не искаме. Искаме само да си сдадем обекта, нищо повече.

- От друга страна, ако кметът наистина е поел лична отговорност с незаконно издаване на строителното разрешение, за да не се загубят парите на японците, това е достойно за адмирация. Бих го нарекъл мъжка постъпка.

- Кое е мъжка постъпка? Ти си много далеч от истината. Кажи ми една негова мъжка постъпка. Това, да си напишеш името на паметника ли? За тоя паметник, заради който оскуба всички фирми! Това ли е мъжкото?

- Защо се скарахте с Георги Иванов?

- Това е един мит, който се създаде – че сме били близки. Никога не сме били приятели, за да се скараме. Нито сме имали бизнес отношения. Една стотинка не сме си разменили. Просто на него не му хареса, че се кандидатирах за кмет през 2003 г. Не съм виновен, че той ги приема толкова навътре нещата. Не съм виновен, че е толкова самолюбив. Но аз с такъв човек не мога да работя.

Защото нещата в общината са страшни. Всички в администрацията виждат какво става, но всеки си мълчи. Мълчи си заради работата, заради фирмичката, заради далаверката. Целият град си мълчи. И понеже си мълчи, плаща най-скъпата такса смет, най-скъпата детска градина, най-скъпи данък сгради и за автомобили. Онзи ден пак идват да ми реват заради нова такса. Ами аз не съм бюро „жалби“!

- През 2003 година сте си стиснали ръцете с Георги Иванов, споразумели сте се за длъжността заместник кмет.

- Не е вярно. Никога. Аз не съм го виждал очи в очи от онези избори. С него не бих работил никога.

- Но го атакувате по други начини.

- Аз съм писал един единствен сигнал за този човек до главния прокурор. Ставаше дума за едни 50 000 лева, които той умишлено не превеждаше на фирмата. От 2003 година.

Това беше ходене по мъките. Съдебно решение, обжалване, върховен съд, но без резултат... Този човек не се съобразява с нищо. И чак когато миналата година приехме закон, че можем да блокираме сметките на общините, се реши въпросът. Блокирах сметките на общината, чак тогава ми преведе парите.

- За пръв път чувам. Кога беше това?

- Малко след като „БИЛЛА“ ги блокира. Аз го направих след тях.

- Сега ви съди заради „тъмната сила“, както е наречен в едно ваше интервю.

- Да ме съди. Да видим как ще ме осъди. Но интересното е друго – защо не се хвана за нещо по-сериозно, казано в онова интервю. Там твърдя, че е нанесъл щети за над 100 милиона лева на общината, а той ме съди, че съм го нарекъл „тъмна сила“! Та аз дори не помня дали съм ги казвал тези думи.

Защо не заведе 14 дела, както се закани? Айде, да не са 14, едно да е, но да е сериозно, а не за глупости. Тъмна сила, айде де! Абе, може и да съм го казал наистина, не помня.

- Да завършим разговора по темата за музея. Значи – още тогава сте знаели, че членът на японското императорско семейство принц Акишино, министърът на културата Стефан Данаилов, президентът Георги Първанов, са открили официално един незаконен обект?

- Абсолютно незаконен. Не ви ли направи впечатление, че кметът отсъстваше? Открива се най-големият културен обект, а него го няма. Аз знаех още тогава, но си замълчах, защото щеше да стане грандиозен дипломатически скандал. Ето – ако съм търсел някакъв дивидент, щях да го направя още тогава и скандалът щеше да е оглушителен. Но си замълчах. Това е.