От х:

Днес в x:

Конституционният съд зачертава следенето в интернет

Конституционният съдия Кети Маринова (на преден план)

Всички разпоредби от Закона за електронните съобщения, които позволяват следенето на гражданите по интернет и чрез телефонни разпечатки, са противоконституционни. Този извод е направен в проекторешението на конституционния съдия Кети Маркова, което ще бъде разгледано в четвъртък от съда. На 38 страници Маркова е мотивирала позицията, че макар законът да преследва важна цел в борбата срещу престъпността и тероризма, нормите му навлизат безконтролно в личната сфера на гражданите. А това е в противоречие с конституцията и Хартата за основните свободи на ЕС. Материалът е публикуван от defakto.bg

Ако предложението бъде възприето от съдиите, българският КС ще се нареди до събратята си от Германия, Чехия, Румъния и Словения, които вече обявиха подобни мерки за прекомерна намеса в личния живот на гражданите. Проверка на „Де факто“ установи, че мнозинството от съдиите ще подкрепят решението на съдия Маркова.

Това би означавало, че след обнародването му в „Държавен вестник“ съдилищата няма да издават разрешения за достъп до трафичните данни.

Историята

На 8 април 2014 г. Съдът на Европейския съюз в Люксембург (СЕС) обяви за невалидна директива, която задължаваше доставчиците на електрони и съобщителни услуги във всички държави-членки да запазват данни за разкриване, разследване и преследване на тежки престъпления. Съдиите бяха категорични - – отворена е широка врата за проследяване на личния живот на хората, която им създава и усещане за „Биг Брадър“. Седмица по-късно омбудсманът Константин Пенчев поиска от КС да обяви за противоконституционни текстовете  от българския Закона за електронните съобщения, които позволяват щателно наблюдение над имейлите, телефонните връзки, разпечатки и др. на гражданите.

Близо година по-късно съдия-докладчикът по делото предлага КС да сподели „изцяло разбирането на СЕС, че директивата представлява прекомерна намеса живота на гражданите“, както и че разпоредбите на закона са в противоречие с конституцията и европейските правила. На практика и българският закон позволява да се запазват за период от 12 месеца данни с пълна информация кой, с кого, кога, как , с кое конкретно електронно устройство и къде точно  гражданите са осъществявали комуникациите си. Запазването на данните без повод засяга всички , които използват съвременнни комуникации като форма на общуване, а това е  възможност да се направят точни заключения за личния живот на гражданите, обичайните им действия в ежедневния живот, контакти, социална среда, пътувания и т.н. При това  - без да има данни, че хората  са свързани с извършване на престъпления и без те да подозират, че  са обект на наблюдение, за да се защитят от злоупотреби!

Мотиви

Българският законодател съществено е разширил и надхвърлил изискванията дори на отречена директива, сочи анализът на Маркова. Например, законът позволява да се събират данни и за не тежки престъпления, а в някои случаи съдебният контрол върху достъпа до трафичните данни въобще не е предвиден. Нещо повече, данните се ползват и за издирване на лица – обстоятелство, който не е посочвано и в отменената директива.

В ЗЕС е въведен е изключително „формален и непълноценен” съдебен контрол за исканията. Разрешенията се искат от председателя на съответния районен и окръжен съд или СГС-  без да се сочат мотиви.   Докато заявленията за подслушване, следене и прочее (по Закона за спецсредствата) задължително трябва да са писмени и мотивирани с факти от които да става ясно, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление. А след като шефовете на съдилищата или техни заместници не са   запознати с фактическите обстоятелства, не могат да издават   "пълноценни" разрешения за ползване на трафичните данни, е друг извод на докладчика.

В „трафичния“ закон няма и задължение за уведомяване на лицата, чиито разпечатки от телефонни разговори, имейли и прочее са били предоставяни на службите, но без резултат.

Дълги срокове

Законовият срок от 12 месеца за пазене на трафични данни, а за някои случаи с удължаване с още 6 месеца, е прекомерно дълъг, а това компрометира „конституционосъобразността на мярката” ,сочи съдия Маркова. Тя дава пример с Германския КС, който след ревизия на немския закон е заключил, че срокът от шест месеца в него за пазене на данни от телекомуникационния трафик е приемлив, макар и фиксиран на „горна граница”.

Още повече, че пред съда Комисията за защита на личните данни е посочила ясна статистика за „възрастта на данните”. През 2013 г. от общо

9 8258 искания за достъп до трафичните данни в 7 8148 случая те са поискани в 3-месечен срок от датата на запазването им, в 10904 случая данните са били на възраст от шест месеца, в 4 032 случая – на девет месеца и в 5 159 – на 1-годишна възраст.

Едва 15 на брой са исканията в рамките на 1-годишния срок за съхранение на данните.

Нова уредба

Българският закон не покрива стандартите за защита и сигурност на гражданите, а от това следва, че е наложително приемането на нова и значително по-прецизна законова уредба, която да установи справедлив баланс между интересите на отделната личност и цялото общество, категорична е Маркова. „ Макар борбата срещу тежките престъпления, организираната престъпност и международния тероризъм да е от фундаментално значение за защита на държавата и националните интереси , мерките за това не могат да оправдаят неограничената намеса в човешките права“, казва докладчикът.

Поставянето под наблюдение без адекватни и достатъчни мерки за безопасност може да разруши демокрацията, под претекст ,че я брани, завършва Маркова с цитат от решение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург.

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини