Сряда, 14 октомври 2026 | Хасково Облачно 14°

Всички категории

Веселин Топалов пътувал в 22-ра линия на русенския градски транспорт. Автобусът бил много натъпкан, игла да хвърлиш нямало къде да падне. И точно пред Веско пътувала 18 годишна ученичка от английската гимназия. И на един завой тя залитнала и за да не падне се опряла без да иска до интимното място на Веско. Тя веднага се отдръпнала притеснена: - Извинете много - казала тя смутена. - А-а-а няма извинете, аз съм шахматист, а при нас бутнете ли фигура веднъж играете до край!!!
Оценка 5 от 1 гласа
Едно мутрафонче осторумно се обръша към друго: - Абе браточка, е сега ще ти задам гатанка и да видим дали ще я познаеш! - Кажи. - Я ми кажи кое е това, което е бяло, през зимата пада от небето и завършва на ОЧКА? Другото борче се замислило дълбоко, но все пак отговорът му бил: - Не знам брато, кАжи кво е тва! - СнЕг бе братОЧКА ! Ае сега ще ти задам отново да видим дали ще се сетиш! - Давай! - Я ми кажи кое е това, което е бяло, през зимата пада от небето и завършва на АХ?! - Не знам брато! - СнЕг бе браточка... нали ти казАХ!
Оценка 0 от 0 гласа
Асан казал на Айшето: - Слушай Айше, чукали сме се на легло, на таван, на дърво, само на линия не сме се чукали. - Готово Асане - отвърнала Айшето. Завел я Асан на една ЖП линия, разчекнал я и започнал да работи. В този момент се задал един локомотив. Машинистът започнал да свири, но Асан не спира. Едва успял да спре машиниста, слязъл от влака и се развикал: - А бе циганин смотан, ти нямаш ли си къща? Едва съм спрял влака. - Стига бе бате - отвърнал Асан. - И ти караш и аз карам, който има спирачки, той спира.
Оценка 0 от 0 гласа
Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлинка. Отишъл там и видял един женски манастир. Почукал на вратата и излязла една млада монахиня: - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Ами аз не мога да решавам такива работи, ще извикам игуменката. - Добър ден, ще можете ли да ме приютите за тази нощ? - Да, но само за тази нощ. Влиза вътре, настанява се и чува стъпки пред вратата на стаята си. Той се прави на набожен и застава на колене пред леглото: - Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш ще ти бъда много благодарен. Подават му една паничка с храна. - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш ще ти бъда много благодарен. Подават му едно шише ракия... - Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ ще ти бъда много благодарен. В този момент игуменката отваря вратата и казва: - Господи, не ме бутай, аз сама ще вляза.
Оценка 0 от 0 гласа