Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Ясно небе 13°

Разни

Старец се оженил за млада девойка. След една година я води в болницата да ражда - Ама вие можете!!!! - учуден пита доктора - Мотора винаги трябва да работи! - гордо заявява дядката. След още една година пак я води в болницата да ражда. - Ама вие още можете!!! - пак се чуди докторът - Мотора винаги трябва да работи!!! - пак гордо отвръща дядката. След няколко часа докторът излиза от родилното и с доволна усмивка казва: - Е, деденце, трябва да смениш маслото - черно се роди!!!
Оценка 0 от 0 гласа
В количката лежи момченце и ругае: - Гледай я сега тая, как ме заряза тука пред магазина, мамка му стара, може някой да ме открадне, може да се напикая, може... абе мама му да е... Покрай количката минава някакъв мъж, чува какви ги говори бебето и изненадано се приближава към количката: - Ти си толкова мъничък, навярно, дори и не можеш да ходиш още, а как псуваш като каруцар.... Детето вдига невинен поглед към него и тихичко казва: - Чичко, а ти можеш ли да ходиш? - Да, аз съм голям и мога да ходя. - Ми ходи на майната си, бе!
Оценка 4 от 2 гласа
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита: - Може ли да я погаля? Девойката леко смутено: - Разбира се... Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася: - Благодаря… Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.
Оценка 0 от 0 гласа
Действието се разивива пред родилния дом на Шейново, а ситуацията била същата - един куп мъже, всеки от които крещял с пълен глас към жена си: - Марияяяя! Излез да те цункааам! - Таняааа! Покажи ми бебенцетооо! - Дафинкеееее! На кого приличааа? - Катяааа! Момче ли е или момичеее? Изведнъж, сред всички тези щастливи мъже, се появил някакъв здравеняк с ушанка и ватенка, който също отправил поглед към родилния дом и мощно изревал: - Иванеееее! Иване бееее! Всички замлъкнали и го загледали ужасени. Но човекът продължил да вика: - Иванеее! Покажи се бе, Иванее! Хората седяли като гръмнати, някои взели и да се кръстят, а човекът с ушанката погледнал към покрива на родилния дом и пак изкрещял: - Иванеее! Взел съм ти кафе, ела като оправиш горе керемидите!
Оценка 5 от 1 гласа