- Тате, учителката по математика те вика. — Какво се е случило? — Тя ме пита: „Колко е 9*7?“, а аз й казвам: „63“, тя пита: „А 7*9?“, а аз: — Същия х@й е… — Наистина, същото е – чуди се бащата, – Добре, ще отида. На следващия ден синът пита: — Тате, а ти в училището ходи ли? — Още не съм. — Като отидеш, отиди и до учителя по физкултура. — Защо? — Имахме час, той ме накара да си вдигна вдясната ръка, вдигнах. После лявата, вдигнах я, после ме накара да си вдигна десния крака, аз го вдигнах. А сега, казва, вдигни левия. А аз му отговоря: „ А на х@я ли си да стоя?“ — Наистина, – казва бащата, – добре, ще отида. На следващия ден синът пак пита: — Тате, ти в училище беше ли? — Още не. — Не отивай, изключиха ме. — Защо? — Викнаха ме при директора, влизам при него, а там седят учителката по математика, учителя по физкултура и учителката по география. — А учителката за по география за чий х@й е дошла? — И аз попитах същото!

Отива някакъв в магазин за оръжие и иска да му покажат пушки с оптически мерник. Продавачът му показва една, втора, трета, но без успех. Накрая извадил една изпод щанда и казал. — Добре. Като за тебе ето тази. Само че е много скъпа. Има върховна оптика. Ето погледни – можеш да видиш чак моята къща, която е горе на баира. Взел човека пушката, погледнал през оптиката към баира и почнал да се смее. — Виждам един гол мъж да гони една гола жена… Продавачът взел пушката, погледнал и той през оптиката и почервенял и ядосан извадил два патрона от чекмеджето и предложил: — Ето ти тези два патрона. Подарявам ти пушката ако с единия простреляш любовника на жена ми в онази работа а с другия жена ми в главата. Взел нашият човек патроните и пушката, погледнал през оптиката и казал: — А, единият патрон ми стига…

Между колежки: -Снощи изневерих на съпруга си. -По сметка или по любов? -По любов, разбира се! Сто хиляди лева пари ли са!

Жена спира такси и казва задъхано: — Към родилния дом… Не карайте като луд, аз работя там.

В дискотеката младеж се доближава до девойка: — Извинете, танцувате ли? — Да. — Слава Богу, защото си помислих, че ви е хванал ток.

Бай Ганьо,турчина и американеца пътували в самолет. По едно време самолета натежал и пилота казал, че всеки трябва да хвърли по нещо за да се олекоти самолета. Американеца хвърлил лаптопа си. Другите гопопитали защо хвърлил точно лаптопа. Той казал: — Еми в Америка имаме много такива! Турчина хвърлили парче лукум. Питали го, защо го хвърлил. Той отвърнал: — В Турция имаме много такива! Дошъл ред на Бай Ганьо. Поогледал се, поопипал се по джобовете та взел, че метнал турчина. Американеца го питал: — Що метна турчина? — В България имаме много такива!!!

- Този дядо Коледа всичко обърка, – казва донаборник. — Какъв е проблема? – пита го приятел. — Преди петнадесет години преди Нова година го помолих да ми подари военна униформа. И чак сега я получавам.

Семейна двойка заминава на риболовна ваканция. Мъжът обожава риболова, а жената предпочита да си чете, изобщо не е спортен тип. Една сутрин, след няколко часов риболов, той решава да поплува. Жената поема управлението на кораба, но незнаейки много как се управлява, решава да пусне котва на едно тихо местенце. След малко обаче при нея пристига човек от охраната и я пита: — Мога ли да знам какво правите тук? — Ами, чета книга, не виждате ли? — Вие сте в забранена за риболов зона… — Е, да но аз не ловя риба… — Да, обаче имате оборудване, така че ще ви глобя… — Хмм, ами добре, но ако вие направите това, то аз ще ви обвиня в изнасилване.. — Но, аз дори не съм ви докоснал… — Вярно е, но имате оборудване…

- От какво се страхуват и жабите, и момичетата? — От щъркели.

Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло. Бащата: — Сине донеси от колата тесто – ще ловим на него. Синът: — Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох. — Е нищо, донеси хляба! — Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия. — Значи да знаеш – никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!

Една дама, млада шофьорка, спира колата на сфетофара. Светва зеленото, но колата й загасва и когато отново запалва цветът отново е червен. Това така я претeснило, че когато отново е зелено тя пак не може да запали колата и отзад започнали да бибипкат. Когато за трети път тя чака зелено, дежурният полицай идва при нея и с усмивка казва: — Това са единствените цветове, които предлагаме днес госпожо.

Библията ни учи да обичаме ближния, а Кама – Сутра ни учи как точно да го обичаме.

Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: — Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. — Тате, ама то бил много хубав този свят. — Ами хубав е. — Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? — Ех, какво да правим, сине, родина…

Една жена влиза в магазин и вижда един папагал. Дръпнала го за дясното му краче и папагала проговорил на френски език. Дошъл шефа и тя го попитала: — Какво ще стане ако му дръпна и двете крачета? Шефа и отговарил: — Ще се разчекне!

Качва се монахиня в автобус. Един пънкар ведна се лепва зад нея и почва да и пуска ръце. Възмутена, монахинята слиза на следващата спирка. Шофьорът на автобуса, станал свидетел на случилото се и извиква пънкара при себе си. — Ще ти дам един съвет, – казва шофьора на пънкара – познавам тази монахиня. Тя всяка неделя в 8 часа вечерта ходи на гробища и се покайва пред гроба на починал игумен. Ти ще застанеш зад гроба маскиран в черно и ще се представиш за въпросния игумен. Тя е глуповата и лесно ще я прелъжеш. Речено сторено. Пънкарът отива маскиран и се скрива зад гроба. Пристига монахинята и почва да се покайва. В този момент пънкарът казва: — Дъще аз те слушам и ще ти дам прошка… — Какво да направя – попитала монахинята. — Вдигай си фустата и ще ти дам прошка. Вдигнала фустата монахинята, пънкарът минал зад нея и я почнал. Точно преди да свърши, пънкарът си свалил маската и със смях казал:´ — Глупачкоооо… Аз съм пънкаря… Тогава монахинята си свалила наметалото и казала: — Знам… А аз съм шофьора!

Разпитват млад човек: — Кажете, откъде купихте толкова качествена диплома за висше образование? — Намерих я на улицата! — Твърдите, че сте намерили на улицата диплома на ваше име? — Абсолютно! — И как ще обясните такова съвпадение? — Не е съвпадение . Просто си купих паспорт на това име по-късно.

- Какво е смелост? — Да тичаш по релсите срещу влака и да крещиш „Пази се, ще те блъсна!“.

Жена пита мъжа си: — Дълго ли ще си за риба? — Ами не, той Пешо е взел само две шишета.

Българин отива в Америка да работи при негов приятел. Когато се срещат, приятелят му посочва една улица в центъра на Ню йорк и казва: — Аз, прияталю, работя на тази улица. Всяка вечер намирам по нещо – я обица, я пръстен, я някоя банкнота и така си живея. Ти ще работиш на онази. Същтата вечер още двамата излезли на работа и новият, както се разхождал из неговата улица, видял под една улична лампа доста дебел портфейл на тротоара. Тъкмо се навел да го вдигне, па се замислил и му теглил един здрав ритник. — Айде стига бе, още от първия ден ще работя…

Тръгнали един испанец, един турчин и един българин да убият ламята. Първи влязъл испанеца, когато го видяла ламята му се ухилила, лиснала му 2 кофи вазелин и го оправила на излизане, той казал на другарите си: — Бе аз й отрязах главата, ама тя стана двойна… . Втори влязъл българина, ламята му се засмяла, лиснала му 2 кофи вазелин и го опънала на излизане той казал на другарите си: — Бе отсякох й двете глави, ама те станаха 4. Когато влязъл турчина, испанеца признал на българина какво всъщност станало, българина му казал: — Бе то и с мене стана така, ама аз поне свих последните 2 кофи вазелин на ламята. Изведнъж от пещерата се чуло: — Аааааааааааааааааааааа!