Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка.
- Трябва да нахраним тези, които са гладни! - настоятелно повтаря пасторът.
- Добре де, добре - недоволства един от селяните, - ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
- Хайде да потърсим причината за вашата невроза - казва психиатър на пациент, - Какво работите?
- Сортирам портокали.
- Добре, разкажете подробно.
- Значи, по цял ден седя до една лента, по която минават портокали и аз трябва да ги сортирам към по-малките ленти според вида им. В едната са големи, в другата по-малки, в третата - най-малките.
- Тогава защо нервничите? Имате толкова спокойна работа?
- Спокойна!? На това спокойна работа ли му казвате, по цял ден съм длъжен да взимам решения, решения, решения.