Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците:
- Хайде, мекотели, пълзете по-бързо!
Покрай тях минава полковник и прави забележка:
- Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?