Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 18°
Старец със простит*тка: - Вътре ли е? - Не! - Баси, и отвън го няма!
Луди 4,657 прегледа
Следващ →

Още вицове

Две жени. Едната доскоро работела като секретарка, а другата постъпва на неиното място. Старата дава съвет на новата: - Като дойде шефа и ти каже да отидете да подписвате документи да знаеш, че иска да ти вирне краката! Новата кимнала с глава без да казва нищо. Минал първия й работен ден в очакване на заигравки с шефа .... да ама не... шефа няколко дни подред идва, но нищо не й казва. Вършат си работата, но нищо повече. Един ден шефа влязал, погледнал я с усмивка и казал: - Ела с мен в офиса ми да подпишем документите... тя обаче имала проблем и ....: - Добре шефе, ама ще ги пишем с червено мастило! Шефа направо си влязал в офиса. Да обаче на нея й се искало и без да го мисли много направо влетяла в офиса: - Шефе хайде да ги разпишем със задна дата ..... - А! Нема смисал аз ги нахвърлях на ръка вече!!! Дядо, как се забавляват младите днес? -Е, как?! Събират се на кръгче и кашлят. Водка Буратино - една чаша и си дърво! Младеж отива на морето и посещава нудистки плаж. Дотолкова се захласнал от гледката, че забравил да намаже члена си със слъцезащитен крем. И резултатът не закъснял - сериозно изгаряне. Отишъл на лекар и получил съвет за облекчаване на болката да топи члена в кофичка с кисело млеко. Послушал съветът младежа купил си кисело млеко и като се прибрал в квартирата започнал лечение... Нещеш ли внезапно хазяйката, жена на сериозни години, нахлула в стаята му. И зяпнала от изненада! - Е, бях виждала членове, бях виждала, дори изпразващи се - казала бабичката, - но член да се пълни като автоматична писалка, не бях виждала... Червената шапчица, Томас Харис Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим. - Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…