Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 20°
Прибира се едно младо момиче към вкъщи. Пълне мрак. Чува зад себе си стъпки. Ускорява крачката. Стъпките зад нея също забързват. По едно време две силни ръце я сграбчват и една уста, лъхаща на алкохол профъфля.. -Или ми правиш сФирка, или те убифам на място! ! Какво да прави девойката, клекнала, направила му свирка. Като си свършила работа се обърнала към мъжа и му казала -Така или иначе свършихме работата, дай поне по една цигара да изпушим. Ама нямам огънче.. -Аз имам бе, кукло, феднага дафам огън.. Извадил той запалка, щракнал да запали зигарата на момичето.. -РАДКЕ! ! ! ! -ТАТКО! ! ! ! -ТИ ЩО ПУЩИШ, МА? !?
Семейни 2,522 прегледа
Следващ →

Още вицове

Най-трудно е да се мине от кърлинг към боулинг. По навик тичаш пред топката с метличката. Разхожда се сред природата един програмист, стигнал до една щешера. - А! - викнал той. - А!..А!..А!.. - отговорило ехото. - Ехо! - викнал пак. - Echo is ON, - отговорило ехото. - Ако не си изядеш попарата, ще извикам Баба Яга. - Мамо, да не мислиш, че тя ще я яде? Госпожа-другарката дала за домашно на учениците си да измислят три изречения с много чуство. В къщи Иванчо попитал майка си: - Мамо, кажи ми три изречения с много чувство! - а тя се троснала: - Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения! Иванчо го запомнил. Питал малкото си братче: - Ей, братле, к`о гледаш? - а то казало: - Тарзан по бели гащи. Накрая той питал баща си, а той отвърнал: - Винчета, болчета, гайки. На другия ден Иванчо отишъл на училище. Госпожата го вдигнала да си прочете изреченията, а Иванчо казал: - Не стига, че ти пера мръсните гащи, ами ме караш да ти измислям изречения! Госпожата го завела при директора. Той го питал: - А бе, Иванчо, какво има в твоя мозък? - а той отвърнал: - Винчета, болчета, гайки. Директора се възмутил: - Ей, момченце, знаеш ли кой съм аз? Иванчо го погледнал невинно и отвърнал: - Тарзан по бели гащи. Господин Иванов е на ресторант със семейството си. След като всички са се нахранили, е останала една наденичка. - Ще ми я увиете ли за кучето? - пита г-н Иванов. Децата радостно възкликват: - Ура! Татко ще ни купи куче!