Звъни се. Отваря мъжът. На вратата с куфар стои тъща му.
- О, мамо, добре дошла. За дълго ли?
- Е, докато ви омръзна...
- Ама, моля ти се, влез поне да пием по едно кафе.
Врачка спира диригент на улицата и почва да му гледа на ръка. Вижда, че той утре ще умре, но не знае как да му го каже.
- Ъъ, батее, абе ти с тая ръка много хора ръководиш, командваш.
- Да, вярно е, аз съм диригент.
- А така, диригент, диригент, ма ти и на оня свят пак диригент ша бъдеш, небесния хор ша дирижираш, бате.
Диригентът много се зарадвал и казал:
- Е, тогава отивам да репетирам, за да не се изложа на оня свят.
- Аа, не може бате, нема време, утре почваш!