Червената шапчица, по Хулио Кортасар
Ловецът вече цяла седмица беше по петите на вълка. Преследваше го по един издайнически косъм - косъм с възел точно по средата. Първо отвъртя сифона на мивката и огледа най-педантично всички налични косми вътре. После с кирка тръгна по тръбата - отделяше, изследваше… След това шахтата, колектора, канала под гората. Зад него оставаха купчина косми, положени напряко на тунела.
Казват на Лъвчо, че трябва да влезе в горската казарма:
- Как така ще влизам в казарма!?! Вие луди ли сте?!? Аз съм лъв! Цар на животните!
Тези от горскaта казарма му казали:
- Няма тука лъв - цар на животните! Всички влизат в казармата, така че и ти!
Какво да прави Лъвчо, влязал в казармата. Строили се сутринта Лъва, Мечо, Лисан, Вълчо и така до последното мъжко животно. Идва старшината - Зайо Байо. Оглежда ги и строго казва:
- Ей, Лъвчо, ти защо не си се постригал? Каква е тази грива?
- Аз съм лъв, цар на животните...
- Виж какво, лъве, тука няма цар и прочие! Да се пострижеш като оня мишок в края на строя...
Tогава "мишокът" казал:
- Аз не съм мишок! Аз Ежко Бежко...