Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 15°
Полицай се прибира рано сутринта у дома целият разрошен, мирише на парфюм и по яката на ризата следи от червило... Жена му го чака: - Къде беше? - На работа. - На каква работа бе, до сутринта?! - На каква, на каква!? На засада бях. В това време от кухнята излиза тъщата и с ирония пита: - Е, и как мина? Засади ли го?
Семейни 3,683 прегледа
Следващ →

Още вицове

Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: - Петка, да не си полудял? Петка: - Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята. На един мъж детето му било сляпо. Отишал на врачка и тя му казала: - Детето ще пргледне тая вечер, но и бащата ще умре. Човека кво да прави - отишал в крачмата уж да умре без болка, пукал, пукал две ботилки изпукал, не го хваща... Излязал от кръчмата и почнал да се хвърля на улицата пред колите да си отиде по бързо, но нито една кола не го блъснала. Прибира се човека... звъни на вратата, жена му отваря запъхтяна и му вика: - Аре бе, комшията умря, детето прогледна, тебе още та няма! Една жена карала корса по магистралата, когато колата се повредила. Малко по-късно спряло едно порше и шофьорът предложил да го изтегли. - Ако карам прекалено бързо, свирни с клаксона - казал собственикът на поршето. Поршето потеглило и след няколко километра го настигнал един корвет. - Басирам се, че мога да те изпреваря, както теглиш онова нещо - извикал шофьорът на корвета. Собственикът на поршето приел предизвикателството и двете коли се понесли по магистралата. Двама пътни полицаи смаяно зяпнали, когато автомобилите профучали покрай тях. - Видя ли поршето и корвета, дето караха един до друг? - попитал единият. - Да - отвърнал другият. - Ами онази малка корса, дето летеше помежду им и надуваше клаксона, за да го пуснат да мине? - Обичаш ли ме? - Обичам те! - Би ли умрял за мен? - Никога! Моята любов е безсмъртна. Отива един при психиатъра и казва: - Докторе, аз не съм човек, а куче. - Легнете, моля, на кушетката. - Благодаря много! Че вкъщи не ми дават да се качвам на дивана.