Иванчо имал нова класна. Тя била млада, тъкмо завършила и била много притеснена за първия си учебен ден. Влязла в стаята, а класа не й обръщал никакво внимание - някои играели карти други се лафели. Тя смутено започнала урока. По едно време изпуснала тебешира и като се навела да го вземе от напрежение пръднала. Хлапетата изкапали от смях. Тя се разстроила, не издържала и се хвърлила през прозореца от четвъртия етаж. Всички изведнъж спрели да се смеят и се струпали по прозорците. Долу взели да се събират хора. Иванчо помълчал замислено и после казал: "Ама как пръдна, а?"
Учен заминава на експедиция в дълбоката джунгла. Преди да тръгне чел ужасяващи разкази за местните племена и войнственият им характер, затова си накупил всякакви оръжия и наел правоспособен водач.
Една вечер двамата седят пред огъня. Изведнъж от джунглата се чуват удари на там-там. Водачът казва:
- Не ми харесват тия звуци.
Ученият веднага вади оръжията, проверява ги, нарежда ги около себе си.
Ударите по там-тамът приближвата към тях. Водачът казва:
- Мдааа, хич не ми харесва тази музика.
Ученият хваща пушката, заляга и започва да се оглежда.
Ударите вече се чуват съвсем близо до тях. Водачът се обажда:
- Много, много кофти бие този там-там.
Преди да припадне от страх ученият, все пак успява да попита:
- Кое му е кофтито?
- Фалшиво свири, бе.... - отговаря водачът.