Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп!
- Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве!
Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът:
- Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са!
Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът:
- Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве!
Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата:
- Какво става там долу?
- Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните...
Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок–подскок и най–отпред. Лъвът го хваща, хвърля го накрая на опашката и му казва:
– Няма да се пререждаш!
Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок - най-отпред. Лъвът пак го хвърля накрая на опашката.
– Няма да се пререждаш!
И така - още три четири пъти. Лъвът за последен път го хвърля накрая на опашката. Тогава заекът казва:
– Ако лъвът още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!