Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва:
— От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира.
Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал:
— Момчета аз, ще се оправя със шефа.
Отива той на другия ден при шефа си и го пита:
— А бе шефе, питбула много странно гледа!
— Що бе да не е умрел!?!
— Шефе, ти го каза…
- Вече няма никога да го чакам с вълнение, кога ще чуя стъпките му, и как ще звънне на вратата точно в седем вечерта!
- Божичко, какво се е случило?
- ... и повече никога няма да вечеряме на свещи..
- Но какво е станало?
-... и той повече няма да седи до мен вечер и да ме нарича с нежни думи, както през последните две години. А довечера ще изгоря всичките му любовни писма!
- Какво става? Разделяте ли се?
- Не! Просто ще се омъжа за него!