Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Между баща и син:
- Майка ти ми се оплаква, че каквото и да ти каже, ти изобщо не я чуваш! Вярно ли е това?
- Татко...
- Не се оправдавай, момчето ми! Само ми кажи как постигаш това?