Английски бизнесмен получава писмо от свой колега. Текстът на писмото е следният: “Драги сър, тъй като моята секретарка е дама, аз не мога да й продиктувам това, което си мисля за Вас. Смятам, че тъй като аз съм джентълмен, аз също нямам право дори да си мисля подобни неща за Вас. Но понеже Вие не сте нито първото, нито второто, се надявам, че ще ме разберете правилно.”
Стои заека на пънче и пише. Минава покрай него лисицата и го пита:
- Какво пишеш, зайо?
- Дисертация.
- За какво?
- За това как зайците ядат лисици.
- Че къде си виждал такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
След известно време заека пак седи и пише нещо. Минава вълкът.
- Какво пишеш, дългоухи?
- Дисертация за това как зайците изяждат вълците.
- Ти да не си откачил?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Следваща картина: заекът пише, идва мечката.
- Какво пишеш?
- Дисертация за това как зайците изяждат мечките.
- Къде си видял такова нещо?
- Ела с мен и ще ти покажа...
Последна картина: пещера, планина от лисичи, вълчи и мечи кости. В средата, огризвайки кокалче, лежи огромен лъв.
Поука: важна е не темата на дисертацията, а кой ти е научен ръководител.