Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 11°
В гората е въведено военно положение. Всички минават пред донаборна комисия(шеф е лисицата). Заекът се чуди как да изклинчи. Започват да го преглеждат - всичко му е наред. - Зайо виждаш ли? - Неее! - Какво ти е? - Ами не виждам! Лисицата помолила членовете на комисията да напуснат залата и се съблякла гола: - Сега виждаш ли - Ннне. Приближила се до него, открехнала му гащите и се охилила. - Виждаш, виждаааааш! Заекът се измъкнал с наведена глава. Отвън чака ред Вълкът: - Зайо, кво питат? - Мани, мани. Ако не ми беше станал - нямаше да ходя войник. - Бреее, ми кво да правя сега? - Отрежи си го! Вълкът си го реже, стиска се с 2 ръце от долу и влиза при Лисицата, която е още гола: - Оооо Вълчо, здрасти. Ако ми теглиш сега една пишка - няма да ходиш войник !
Животни 4,612 прегледа
Следващ →

Още вицове

Internet все ни свързва ала БТК ни дели, ако ще и с модем Motorola да си. [по Васил Найденов] Един мъж не се чувствал добре и отъшъл на лекар да си прави пълни изследвания. Връща се лякарят след известно време с резултатите и казва: - За съжаление, имаме лоши новини. Вие умирате и не ви е останало много време. - О, но това е ужасно! И колко ми остава? - Десет - отговаря лекарят. -Какво десет? - не разбрал мъжът - Месеци? Години? Какво? - Девет... Пътува си един пич през пустинята, един ден, една седмица, и на втората седмица страхотно му се приискала жена. Обаче, само камилата била наоколо. "Абе колкото и да ми се иска, не мога с камилата!" - помислил човекът. След още няколко дни си обещал, "Ако до един час не срещна жена, ще я почна тая камила и толкоз!" След три часа въздъхнал, спрял и разчекнал камилата. Тя обаче усетила какво следва и търтила да бяга, а ебачът - след нея. След половин час налитат на една страхотна мадама, която изкусително казва: - Какво мога да направя за теб, красавецо? Мъжът, обезумял от нагон, изкрещял: - Хвани я тая камила да я наеба, бе! Късно през ноща една жена върви сама по улицата. Много се страхува, защото пътят за дома й минава покрай гробищата. Колкото повече ги приближава, толкова повече се страхува. За щастие точно пред входа на гробищата среща мъж и започва настойчиво да го моли: - Г-не, ще може ли да Ви хвана ръката докато преминем през гробището, защото много се страхувам? - Щом така ще сте по-спокойна, разбира се. - казал мъжът и я прегърнал. - Благодаря. А Вие не се ли страхувате? - Сега не, но докато бях жив... "Защо дружеството за права и свободи не взема участие в дебата за ЗЕС?"