Сряда, 7 октомври 2026 | Хасково Предимно облачно 18°
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. - Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: - Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека. Господ се дърпа: - Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова... След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: - Но, Господи, тук има грешка?! - Е, да де...
Разни 2,653 прегледа
Следващ →

Още вицове

В борбата за свобода на личността първо място получи борбата, второ-свободата, а на последно-личността. Когато един мъж нищо не може да направи с чужда жена, обичайното оправдание е: "Защото обичам жена си...". Двама татковци в родилното гледат бебетата през стъклото. Единият прави физиономии: - Гъди-гъди-гъди... Ух, сладурче! Обръща се към другия: - Видя ли, усмихна ми се! - Бебетата не се усмихват като са толкова малки. - Какво бебе бе, сестрата ми се усмихна! Младоженец описва на приятелите си жена си: - Тя е великолепна! Просто прелест! Като картинка е! Излиза от кухнята жената- зъбите й криви, кривогледа, косата й като жици. Съпругът забелязва недоумението в очите на приятелите си и казва: - Пикасо е любимият ми художник… В един блок на първия етаж живял професор по математика, а на втория, точно над него негов студент. Професорът обичал да си ляга рано, а младежът по ранните сутрешни часове. Имал си и ритуал – тръшвал се на кревата си, събувал си обувките и ги хвърлял със замах в двата противоположни ъгъла на стаята. Всичко това ужасно притеснявало професора и той не можел да спи спокойно. Затова взел мерки. Срещнал студента и го помолил да не си хвърля така обувките. Младежът се извинил и се разделили. Прибрал се студентът все тъй късно същия този ден, тръшнал се на леглото и хърлил лявата си обувка. После се сетил какво е обещал и съвсем внимателно поставил другата на пода. След половин час от долу се чува глас: — Хвърли и другата, че да заспя спокйно!