Минава един през парка, гледа - детска площадка. Люлки, катерушки, пясък...
Приближава малко и какво да види - всичко край площадката е прекопано, зеят огромни ями, купища пръст и камъни, огромен дъб, изкопан с корените лежи напреки на алеята, а сред площадката лежи малко момиченце с кофичка пясък в едната ръка и лопатка в другата.
- Момиченце, какво се е случило?
Детето едва отваря очи:
- Почивам си, чичко...
Звъни се вратата. Отварям, стои младеж и казва:
- Добър ден! Аз съм от Свидетелите на Йехова и бих искал да поговоря с вас.
- Добре, заповядайте! - казвам аз.
Той влезе, но нещо почна да се върти объркано.
- И така, за какво искате да поговорите с мен? - питам.
- Не знам, - отговаря той смутено, - Никога не бях стигал толкова далеч...