След завършване на университета младеж се прибира в родното си село. Гордият баща се готви за тържествено пиршество.
- Ето това вино, синко, го направих в деня, когато замина в столицата да учиш. Сега ще го изпием в твоя чест, сине.
- Тате, аз, честно казано предпочитам шампанско.
Бащата преглътва горчивия залък и продължава:
- А, това прасе го гледам откакто си в университета. Сега ще го направим на шишове и ще си хапнем...
- Тате, да ти кажа право, аз предпочитам шоколадови бонбони.
След известно време синът се извинява учтиво и отива до тоалетната.
Бащата мълчаливо става, взема пушката от стената и тръгва след него.
Майката разтревожено го хваща за ръкава:
- Къде отиваш с тая пушка, бе? Да не направиш някоя беля?!
- Отивам след него в кенефа. И ако го видя, че пикае седнал, ще го убия, мамичката му....
В центърът на София каца златна летяща чиния. Паника сред хората на площада, викове, суета... Излиза Софиянски да посрещне извънземните, отваря се люкът на чинията и излизат едни малки човечета целите в златни дрехи,златни скафандри, златни пръстени и ланци. Посреща ги Стефан с добро, кани ги на вечеря в Шератон - ценни гости все пак. Дошло време да си тръгват, сбогували се, но кметът го глождел един въпрос:
- Извинете, уважаеми марсианци, искам да Ви питам нещо.... Абе, всички марсианци ли сте такива-златни?
-Ааа, не - само арменските марсианци сме такива - излитайки се провикнали те...