Четвъртък, 8 октомври 2026 | Хасково Облачно 16°
Разболях се от хрема. Купих си лекарство. Чета: странични ефекти - Сънливост, Болка в очите, Шум в ушите, Нервност, Безсъница, Гърчове, Суха уста, Повръщане, Депресия, Гастрит, Диария, Запек, Мигрена... Седя и си мисля - мога и с хрема да живея!
Разни 2,452 прегледа
Следващ →

Още вицове

Върви човек през пустинята и умира от жажда. Насреща му бедуин. - Вода... Вода... - едва произнася човекът. - Нямам вода - отговаря бедуинът, - но продавам вратовръзки. Искаш ли? - Не. Продължил да пълзи нататък човекът и гледа друг бедуин. - Вода... Дай вода... Бедуинът: - Нямам вода, но продавам вратовръзки. Искаш ли? - Не... С последни сили човекът продължил през пустинята и изведнъж пред него се появил оазис. Щастлив, че е спасен, нещастникът се насочил към портата, но в момента, в който влизал, пред него изскочил въоръжен страж и му казал: - Съжалявам, без вратовръзки не пускаме! Клип със самозадоволяване на участник в BigBrother излезе в интернет линк ( не към клипа;-) -------- Чудели се познатите на Димитър( тоз с чекията) как да му кажат, че все пак го дават по телевизията как пердаши на живо :-) Накрая някак си успели да му съобщят, а той: - Ама знам бе, просто си правя кефа! Преди ме арестуваха за непристойно поведение като го правех пред публика, а сега стотици хиляди ме гледат, че и ми плащат... -------- Егоистичната амбиция е кухо нещо! Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа. Обаждам й се, така и така разправям, фалира ми бизнеса... Прибирам се вкъщи, а нея вече я няма, и парцалките си взела. Да си върви! За какво ми е жена без чувство за хумор?!