Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
Мъж и жена си споделят, кой как ще постъпи, ако завари другият да му изневерява. Жената казала:
-Ами, сигурно ще я оскубя, ще направя луд скандал, абе незнам ще откача.
А, мъжът рекъл:
–А, аз сигурно ще го изхвърля през прозореца, а след това и бастунът му.
-Чакай бе, какъв бастун?-попитала жената.
-Че, при теб само някой сляп може да дойде.-отговорил мъжът.