Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 10°
Една блондинка се боядисала в черно и станала супер умна. Карала си тя покрай някакво поле и гледа овчар пасе стадото си. Слиза и отива при овчаря: - Овчарю ако с един поглед ти преброя всичките овце ще ми дадеш ли една овца? - Пробвай се! - 235! - Браво! Не очаквах да ги преброиш толкова бързо, но обещанието си е обещанине. Избери си овца сега. - Ей тази ей там по-кафеникавата. - Добре. Имам само един въпрос. - Казвай. - Ти си блондинка нали? - Ама как позна??? - Ами само една блондинка може да избере кучето сред толкова много овце!
Разни 3,676 прегледа
Следващ →

Още вицове

Военни афоризми с непреходна стойност: - Или ще престанете да пушите, или едно от двете! - А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! - Атомната бомба винаги пада в епицентъра! - Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. - Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! - Всички отсъстващи да се строят в редица! - Главата на войника е за да мисли, а мозъка - за да разсъждава! - Не трябва да се чупи всичко - все на нещо трябва да се седи. - Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? - Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. Малкият Иванчо и Малката Марийка спорели: - Аз си имам топка. - казал Иванчо. - И аз си имам. - рекла Марийка. - Аз си имам кукла. - казал той. - И аз си имам. - отвърнала тя. -Аз си имам пишка! -Мама каза че като порасна и аз ще си имам много. -казала Марийка. - Абе Гошо,защо ходиш по кръчмите да харчиш пари,а не седнем двамката да си пийнем ракийка,да си хапнем салатка,да си побъбрим (предлага жена му). Съгласил се.Ударили по 2-3 и Гошо започнал: - Смятам,да се обадя на Майора да ме вземе и на втората мисия в Ирак,макар,че още не ми е зарастнала раната от първата. - Кви ги говориш бе Гошо?Ти забрави ли,че си дюс табанлия и дори войник не си ходил? - Разбра ли най-после ма,защо ходим по кръчмите? Момче и момиче седят на пейка в парка. Момчето пита: - Скъпа, мога ли да си позволя малка волност? - Може, - отговаря с въздишка девойката и затваря очи. - Е, това е всичко и дори не мирише, нали? - обажда се след секунда момчето. - Скъпи, карай обратно за вкъщи. Забравих ютията! - Не се безпокой, скъпа. Аз забравих водата.