Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Стария бай Хасан върви по улицата и вижда малкия Али и го пита:
- Али - баба ти у вас ли е?
- У нас е дядо Хасан.
- А гащи има ли?
- Има дядо Хасан.
Хасан се поглажда по шкембето и казва:
- Ааааа - сега и гащи ще свалям!