Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Баба и дядо отиват на ресторант и решават да си поръчат нещо по-засукано. В крайна сметка се спират на пържола с гъби. Ето че им донасят вечерята и жената започва да яде с усмивка, а дядото седи и гледа тъпо. Келнерката го забелязва и отива на тяхната маса да провери какъв е проблема:
- Извинете господине, какво има не ви ли харесва яденето?
- АААА няма такова нещо, яденето си е добре само изчаквам да свърши за да си взема ченето!