Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 12°
Госпожата на класа на Иванчо дала домашна да се напишат осем цвята, оприличени на нещо. Марийка като съвестна ученичка си написала домашното на компютъра и го изпринтила готово за другия ден. 1. Снежно бяло 2. Лимонено жълто 3. Тревно зелено 4. Алено червено 5. Небесно синьо 6. Орехово кафяво 7. Бебешко розово 8. Гарваново черно Но понеже Иванчо го домързяло да напише домашното сам и помолил Марийка да му го изпрати по скайп да си го принтира да не е без домашно. Тя му го изпратила, но при нагласянето в листа от програмата в текста станала лека грешка, всяка първа дума отивала на долния ред, но Иванчо изобщо не забялязал. На другия ден учителката поискала домашното на Иванчо и ето какво и представил той. 1. Гарваноево бяло 2. Снежно жълто 3. Лимонено зелено 4. Тревно червено 5. Алено синьо 6. Небесно кафяво 7. Орехово розово 8. Бебешко черно.
Програмисти 3,519 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Кое е общото между икономическия ръст в България и планетата Плутон? - Никой не ги е виждал, а съществуването им се доказва с помощта на сложни изчисления. Дядо Бог решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в страната. Взел един самолет под наем и започнал акцията. Минали над Софийския. Помощникът попитал: - Дядо Боже, тук колко да хвърлим? - Пусни 2-3 хиляди! Изсипали ги. Минали над шуменския, помощникът пак пита: - Ами тук каква бройка да пуснем? - Айде да са 1-2 хиляди! - рекъл Господ. По едно време прелетели над ПУ "Паисий Хилендарски". - Господи, ами тук? - Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим. Директорът влезе в заседателната зала, където го очакваше бъдещ бизнес партньор: - Здравейте! - поздрави той - И извинете, че се наложи да ме изчакате. - Няма проблем - отвърна партньорът, повдигайки чаша кафе. - Вашата секретарка се погрижи да се чувствам много добре. С видимо удоволствие бъдещият партньор отпи малка глътка и усмихнато добави: - Разказа ми всичко за Вас. Изражението на директора придоби сериозен вид, а погледът му изпитателно се насочи към секретарката. - Разказах само добрите неща, г-н Директор - тя обясни усмихнато - Това беше просто един съвсем кратък разговор. Три крокодила си седяли на един клон. Единият казал: - Абе знаете ли, че някога сме можели да плуваме във водата. Вторият отвърнал: - Да, ... и по сушата сме можели да ходим. Третия се ядосал: - Стига сте се занимавали с глупости! Дайте да отлитаме, че трябва да събираме мед! Да прочете човек днес серия романи, е много потискащо. След четвъртия или петия аз започвам да си мисля за Големия роман и изпитвам отчаяно желание да взема да избягам и да отида на кино.Лесли Фидлър, критик