На пристанището в Ню Йорк капитанът на акостиращ руски кораб държи въжето за връзване на кораба и вика на едно негърче зяпащо на кея:
- Хей, бой, ду ю спик инглиш!
- Йес, сър!
- Ну, держи верьовку!
... никаква реакция....
- Хей, бой, ду ю спик инглиш!
- Йес, сър!
- А, ну тагда пачему не держиш верьовку!
Разхождам се в гората. Дъжд, вятър, нощ. Замръзвам целият. Гледам - паркиран автомобил, приближавам се и гледам през прозореца - няма никой. Пробвам вратата - отключена, влизам и сядам. Изведнъж колата тръгва. Аз съм в шок. Колата върви, аз седя отзад, зад волана няма никой. Отнякъде се показва космата ръка - навива волана и изчезва. Чак космите на задника ми настръхват. Показва се някакво село, ето ги и първите къщи. Тук колата спира, някакъв мъж поглежда вътре и казва:
- И какво правиш тук?!
- Ами, возя се...
- Баси мамата! Аз тука бутам, а той ми се вози!..