Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 11°
Съществува език, който е отвъд думите! Ако успея да разгадая този език без думи, ще успея да разгадая и света. Паулу Коелю (Алхимикът)
Разни 2,547 прегледа
Следващ →

Още вицове

Съпруга пита мъжа си: - Вярно ли е, че зайците са най-глупавите същества на земята? Мъжът й отговорил: - Да, зайчето ми. Старец отива в църквата и пита свещенника: - Отче, кажете може ли да съм бащата на детето, което роди моята 18 годишна жена? Та аз съм вече на 70 години. Може би това е чудо? - Когато бях в пустинята, ме нападна лъв - отговорил Отчето - Аз насочих библията към него, казах "Бум!" и лъвът падна мъртъв. - О, това е чудо! - Не съвсем, не съвсем... Когато се обърнах, зад мен се оказа ловец с истинска пушка... Млад мъж излязъл да търси подарък за рождения ден на приятелката си в компанията на сестра й. Избрал скъпи бежови ръкавици, а сестра й купила чифт бели гащички. За нещастие при пакетирането подаръците били разменени. В подаръка на младежа имало следното писмо: „Скъпа Алисън, избрах ги, защото забелязах, че когато излизаме, нямаш навика да носиш никакви. Ако не беше сестра ти, щях да ти купя дълги с копчета, но тя носи къси, които по-лесно се свалят. Надявам се, че цветът ще ти хареса. Знам, че са светли, но продавачката ми показа своите, които носила миналия месец, и почти не се бяха изцапали. Накарах я да си сложи твоите, за да видя как ще ти стоят, и тя изглеждаше много гот. Иска ми се да съм при теб и да ти ги сложа за пръв път, тъй като преди да те видя, несъмнено ще ги докосват други ръце. Само си помисли колко пъти ще ги целувам през следващата година. Надявам се, че ще ги носиш в петък. С обич, Адам. Р. S. Сега е модерно да се носят смъкнати и отдолу да се подават космите. " Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва: - Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург. Пиер, мечтателно: - Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог. Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително: - Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка. Един студент пресякъл неправилно улицата и близко стоящият полицай веднага му отцепил карнетката. - Де бе, мильо - започнал да се моли студентът - спомни си студентските години! - Айде, върви си! - рекъл полицаят - Ама да знаеш, че аз не съм Мильо, а Кольо! Мильо е на другия ъгъл и да се пазиш от него, че той не е бил студент!...