В една къща се разнася телефонен звън.
Момченце вдига слушалката.
Глас:
- Иванчо, ти ли си?
- Да!
- Я извикай майка си.
- Мама я няма.
- Къде е бе?
- Тя е във ваната.
- Тогава извикай татко си.
- Татко също го няма.
Той също е във ваната.
- М-м-м-м... А дали скоро ще излязат от там?
- Не-е-е-е!
- Защо мислиш така?
- Ами защото преди малко татко ми поиска вазелин, а сега виждам, че ми го няма лепилото.
Отива Иванчо на училище и учителката го пита:
- Къде беше вчера?
- Дядо ми умря вчера.
- Инфаркт ли?
- Не, вчера у нас имаше пожар.
- И той изгоря?!
- Не.
- Задуши се от дима ли?
- Не, като започна пожара и той скочи през прозореца.
- А-а, значи се е пребил?
- Не, пожарникарите бяха опънали платнище отдолу.
- Тогава какво стана?
- Ами, дядо ми пружинира от платнището и се върна обратно на прозореца.
- Аха, и тогава вече той изгорял или се задушил.
- Не-е, той пак скочи и пак пружинира обратно на прозореца.
- Добре, Иванчо, достатъчно. Какво се случи с дядо ти?
- Ами, застреляха го, писна им на всички от неговите скокове.