Неделя, 22 ноември 2026 | Хасково Ясно небе 11°
Хубаво момиче седяло на пейка в парка. Откъм гърба й към нея се приближил младеж и закрил очите й с ръка. - Жоро, Сашо, Ицо, Мишо... - започнало да гадае момичето. - Не бързайте - прекъснал я младежът. - Ние с вас тепърва ще се запознаем.
Разни 2,935 прегледа
Следващ →

Още вицове

Любовта е неубоздана сила. Когато се опитваме да я контролираме, тя ни унищожава. Когато се опитваме да я вкараме в затвор, тя ни поробва. Когато се опитваме да я разберем, се чувстваме изгубени и объркани. Тази сила съществува на Земята, за да носи радост, да ни позволи да стигнем до Бог и до ближния ни; и въпреки това заради начина по който обичаме днес, изкупуваме всяка минута спокойствие с един час тревога! Двама араби тръгнали със самолет от Вашингтон към Ню Йорк. Единият седял до прозореца, а другият до него. Преди самото излитане влязъл нисък дебел израелтянин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. Когато арабинът на прозореца казал "Искам кока-кола" изряелтянинът отговорил " няма проблеми, ще ви донеса" и тръгнал. Докато го нямало арабинът плюл в обувката му. Когато израелтянинът се върнал вторият арабин му казал "Аз също искам кола". Израелтянинът отново отишъл за кола и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата обувка на израелтянина. След това израелтянина се върнал с колата и тримата спокойно се насладили на кротък полет до Ню Йорк. Когато самолета казал, израелтянина си обул обувките и веднага разбрал каква е работата. "Колко ще продължава това" - казал той - "тази вражда... тази ненавист... колко дълго ще си плюем в обувките и ще пикаем в колата?" - Обичам понеделник! Защото след него идва вторник, а после и петък не е далеч. В едно село на един дядо му се разболяла бабата, от няма вече накъде я завели на доктор, а тоий казал на дядото, че бабата е пътник и само трябва да идват на контролни прегледи. Така месец, два , три и вече, когато бабата била пред умирачка помолила дядото за последно да я уважи.Дядото - мъчно му за бабата, ама сабрал сили и я боднал. На другия ден гледа бабата станала, изпрала, сготвила и шета из градината. А дядото си вика "Ей, аз ако знаех, че така ставало то, нямаше да изпуснем тате миналата година!". Тича си лисицата през гората и вижда - вълкът, опечален и намръщен. - Кво става, Вълчо? - Ходи до онзи храст и сама ще разбереш. Отива лисицата до храста. Зад храста седи ламята Спаска. Ламята казва: - Дааа, ти коя си? - Ами лисицата... - Такаааа, записваме - ли-си-ца-та. Утре ела в 12.00, да те изям. Въпроси има ли? - Не.... Върви лисицата по пътеката и реве. Среща мечката. Пратила я и нея при храста. С мечката се случило същото, само че й дали друг час за изяждане. Върви мечката из гората, гадно й е.....По едно време срещнала заека. Решила, да го прекара и него. Пратила го при храста. Тича заекът при храста. - Кой си ти? - пита ламята. - Заекът. - Такаааа, записваме - за-е-к. Утре в 17.00 да си тук, за да те изям. Въпроси, има ли? - Има - може ли, да не дойда? - Може, за-драс-квамееееее...