Чапаев и Петка, поради липса на спирт, се напили с ракетно гориво. Излиза по едно време Петка от стаята. След малко звъни телефонът. Чапаев вдига: - Да? - Чапай, недей да ходиш до тоалетната! - Ама защо? Кой се обажда? - Петка. - Откъде се обаждаш бе? - От Америка.

Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: - Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: - Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!

Петка влетява при Чапаев: - Василий Иванич, изпращат ни за подкрепление женска рота! Чапай става, закопчава си панталона и казва: - Петка, махни веднага тази коза от дивана!

Полкът на Чапаев завзел някакво село и Чапаев нарежда: - Доведете ми една девственица! Водят му една красавица, след десет минути Чапаев я изхвърля и вика: - Негодници, нали ви казах девственица! Тая не е! Водят му друга. Пак същата история. Трета - пак я гони… Чапай разярен вика Петка при себе си: - Абе, говедо такова, майтап ли си правиш с мен? - Ама Чапай, - рекъл Петка, - никой не се будалка с теб. Първата аз лично я проверих и се оказа девствена. Втората Степан картечаря я провери, а третата двамата заедно я проверихме за всеки случай. Бива ли така - да ни нямаш вяра?

По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. - Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? - Аз не съм Петка, а по италиански - Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… - Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! - ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! - Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име - Веранда.

Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: - Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. - Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: - Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?

Чапай и Петка отишли на реката. - Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. - Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: - Като дойдат белите, ще ми свирнеш! - Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: - Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: - Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…

Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. - Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. - Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. - Ден трети. И палма намерихме. Добре е. - Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. - Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. - Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. - Ден седми. Чапаев ме изпревари.

Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: - Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: - Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?

Войници преследвали Чапай и Петка през джунглата. Чапай казал: - Петка, дай да се скрием в джунглата. - Ами ако ни нападнат тигри какво ще правим? - Ами аз ще започна да свиря на гайда, а те ще започнат да играят хоро. Скрили се те в джунглата, тигрите дошли и Чапай започнал да свири на гайда. Изведнъж ги нападнал един тигър. Двамата побягнали и се качили на едно дърво. Петка казал на Чапай: - Нали каза че тигрите ще играят хоро? - Де да знам аз че има глухи тигри.

Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали: - Къде ли са? Може би в гората… - …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца. - А може би са в къщата… - …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца. - А може би са на полето? - …а може би са на полето, на полето… - А може и да са в кладенеца… - …а може би са на полето, на полето…

Белите блокирали дивизията. Няма какво да се яде. Седи Петка и мечтае: - Сега да имаше един самун хляб… Ти, Василий Иванич, ам и аз ам-ам… Василий Иванич се обърнал и пернал Петка зад врата: - Защо отхапваш по два пъти, ти, бе?…

Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: - Петка, да не си полудял? Петка: - Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.

Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: - Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… - Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.

Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава - Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: - Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. - Василий Иванич, дръж се, водят бика…

Чапаев, Петка и Анка картечарката отиват на разузнаване по посока на фронтовата линия. Отпред пълзи Анка, след нея Чапаев, най-накрая - Петка. Чапаев пита: - Анке, майка ти балерина ли е била? - Не, защо? - Такива дълги и хубави крака имаш… Пълзят. След малко Петка пита: - Чапаев, а твоя баща тракторист ли е бил? - Не, защо? - Такава права и дълбока бразда правиш…

Плуват Чапаев и Петка по голямата река Урал. Гребат с последни сили, а Чапаев държи куфар. - Василий Иванич - вика Петка - хвърли куфара, ще се удавиш! - Не мога, Петка, в него са картите на дивизионния щаб. И двете тестета…

Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят - значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика: - Ча-п-а-а-а-й! - Какво викаш бе, аз те виждам!

Петка и Чапай бягали от белите. Достигнали една река и единственото спасение било да я преплуват. Петка се засилил да скача, но Чапай го спрял. Петка попитал: -Какво има бе? Да не ти е омръзнал живота? Хайде, по-бързо, ето ги белите. Чапай се завайкал: -Братко, помагай, имам голям проблем. Не мога да плувам. Петка, като добър приятел, го качил на гърба и двамата тръгнали да прекосяват реката. Като стигнали до средата, Петка извикал: -Ох, Чапай една риба ми влезе в задника. -Плувай, плувай Петка. Не е риба- отговорил му той

Чапаев и Петка са изпратени в Африка с цел предоставяне на културна помощ на слаборазвиващите се страни. След един месец комисия от ЦК отива на проверка. Първо проверяват Чапаев. Намират го на една моторница, по средата на реката, а отзад на три въжета негри карат водни ски. Комисията останала много доволна. След това отиват да проверят Петка. Заварват го насред полето, впрегнал трима негри и оре. Комисията е възмутена: - Това ли наричате културна помощ? Вземете пример от другаря Чапаев, който развлича негрите! - Мисля, че нещо не сте разбрали, Чапаев лови крокодили в момента! - отговаря Петка невъзмутимо.