Събота, 22 август 2026 | Хасково Слънчево 26°

Разни

Върви слепият Джо из гра­дината си и събира ябълки. На­пипва ябълката с ръка, вдига я и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита: — Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво: — Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталиите по-силно: — Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: -Аз! Джо стиска още по-силно: — Кой аз? Тишина… — Кой аз? – стиска още по-силно. — П-педро. — Кой Педро?! – стиска с две ръце Джо. Тишина… — Питам, кой Педро?! -и още по-силно стиска… — Н-немият П-педро…
Оценка 4 от 1 гласа
Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ. — Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил! Айнщайн казва: — Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека. Господ се дърпа: -Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва: — Но, Господи, тук има грешка?! — Е, да де…
Оценка 0 от 0 гласа
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: — Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. — Ами преди малко имаше табела 28. — Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: — Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? — Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път номер 260 – отговаря водачката.
Оценка 0 от 0 гласа
Реклама — Зона 3 (728x90)