Вицет — Хасково

Баба Меца имала баничарница. Влиза веднъж заека и пита: - Бабо Мецо имаш ли 200 банички? - Нямам Зайо! - отговорила Меца. На следващия ден заека пак идва и пита: - Бабо Мецо имаш ли 200 банички? Меца пак отговорила че няма. Това продължило цяла седмица и на мечката и писнало. Решила да умеси 200 банички, та да миряса заека. Влиза Зайо на другия ден и веднага пита: - Бабо Мецо имаш ли 200 банички? - Имам, Зайо! - тържествено отговаря мечката. - Иха, и кво ще ги правиш толкова много?

Разни 03.10.2017 2,599 прегледа

Следващ →

Още вицове

Народът на САЩ не може да бъде равнодушен към нарушаването на правата на човека в нефтодобиващите държави. Една блондинка се качва в самолет за Лондон и сяда в първа класа. Приближава се стюардесата и казва: -Извинете, но това е първа класа, а вашият билет е за втора класа. Блондинката отговаря: -Аз съм блондинка, красива съм и ще пътувам за Лондон в първа класа! Стюардесата извикала втория пилот, който учтиво помолил блондинката да се премести, но и на него тя отговорила по същия начин. Вторият пилот извикал на помощ първия пилот. Той се навел, прошепнал нещо на ухото на блондинката и тя панически се преместила във втора класа. Стюардесата и втория пилот попитали първия пилот: -Какво й каза? -А нищо особено.Просто й казах, че втора класа лети за Лондон, а първа класа - за Сидни. Някакъв човек се оплакал на приятеля си, че има проблеми с потентността. Оня му казал: - Няма страшно, има лек. Ядеш сурови стриди и си готов. Срещат се на другия ден: - Как е, опита ли? - Опитах, ама май не стана както трябваше. - Защо? - Изядох десет, а само три проработиха. Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление." Съдбата имаше пръст в живота му...за съжаление той беше среден.