Свети Петър видял, че някакъв човек се разхожда назад-напред край райската порта.
- Мога ли да ви помогна? - попитал светецът. Мъжът нетърпеливо си погледнал часовника.
- Не, всичко е наред. Няма да се бавя.
След пет минути свети Петър пак надзърнал навън и видял, че човекът изглежда ядосан от нещо.
- Какво става? - попитал светецът.
Мъжът престанал да се разхожда.
- Виж - отвърнал той - ти знаеш, че съм умрял, аз знам, че съм умрял, обаче някой ще го каже ли и на анестезиолозите?
Гладен вълк броди из полето. По едно време вижда кон.
- Ще те изям!
- Не може - отговаря конят.
- Защо пък да не може? - пита вълкът.
- Защото съм кооперативен!
- Че на мен какво ми пука?
- Ами, ако изядеш кон на частник, той е сам. Ще те потърси малко да те убие и ще му писне. А в ТКЗС-то има 300 кооператори. Веднага ще те намерят!
- Имаш право - казва му вълкът.- А как ще докажеш, че си кооперативен?
- Ами на копитото имам печат, можеш да го видиш!
Минал вълкът отзад, навел се, за да види, а конят му теглил такъв къч, че се свестил чак след два часа. Конят, естествено, го няма, а главата му ще се пръсне. "И за чий се заврях да гледам - мисли си вълкът - като и без това съм неграмотен?"