Един селянин намерил крушово дърво с узрели, вкусни диви круши. Но, за да не го видят други, решил да отиде през нощта. Луната светела, качил се той на крушата и взел да яде. Но не щеш ли, една мечка също си била набелязала същото дърво, приближила се и започнала да се катери по дървото. Селянина и той по-нависоко. Мечката нагоре, селянина още по-нагоре. Накрая стигнал до едно тънко клонче и няма накъде повече, замрял и не мърда. Мечката взема една круша, вдига я нагоре към луната да види дали е узряла и я лапва, взема друга вдига я нагоре...
А селянина:
- Не ща, не ща, не ми се яде...
Жители на село пишат писмо до командира на съседната военна авиобаза:
"Господин полковник,
Всеки път, когато вашите самолети преминават звуковата бариера, се разнасят страшни шумове и взривове, които ни пречат да спим и плашат добитъка. Не може ли да я махнете тази бариера, че да не пречи постоянно и на нас, и на летците ви дето постоянно трябва да я прескачат?"