Посредата на полето огромна дупка. На края на дупката седят мъж и жена.
Мъжът:
- Ех, казах му аз на баща ми, че не трябва да иска такива неща...
- Какви неща? - пита жената.
- Разбираш ли, звъни ми той на връх Нова година по телефона и ми разправя: "Синко, ти водиш праведен живот, а аз съм абсолютен грешник. Помоли се, моля те на Господ да ми изпрати един подарък за Нова година, ама нещо голямо, скъпо и съвременно...". И аз му викам: "Тате, не трябва Господ да се моли за такива неща.." А той - помоли се, та помоли се.
- И кво?
- И аз се помоли, а Господ му изпрати...
- Какво му изпрати?
- Каквото поиска - това му изпрати. Нещо голямо, скъпо и съвременно - орбиталната станция "МИР".
Млад мъж отива в дома на годеницата си да я иска за жена.
- Какво работиш? - пита бащата
- Ми .... занимавам се с изкуство.
- Е как мислиш да се издържате?
- Еми каквото Господ даде ...
- Ами децата, с тях какво?
- Еми и тях, каквото Господ дал!
- Ами наеми, апартамент, кола?
- Ми, Господ все ще даде нещо.
Тръгва си младежа.
Бащата казва на майката:
- Бе малко е смотан, ама ме кефи, че ми вика Господ!