Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.
Асан навива Айшето да се вземат:
- Айде, ма Айше, аз имам два.
Вечерта Айшето се възмущава:
- Що ме излъга бе?
- А, дадох единия на комшията на заем.
На другия ден:
- Асане, ти си голям будала бе, що си му дал по-хубавия?