Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го:
- Вълчо, що си такъв, бе?
А той:
- Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна - бой, бой и виж сега на какво приличам.
-Така е Вълчо - казала баба Меца - като бъркаш Червена шапчица с червена барета...
Младеж се опитва да се справи с автомат за продажба на цигари във фоаето на един хотел. Докаго го блъскал, без да иска ръгнал един лакът в гърдите на минаваща случайно от там девойка.
— Приемете моите дълбоки извиненя, – казва той, – но ако вашето сърце е толкова меко, колкото вашите гърди, то надявам се да ми простите.
— Разбира се, че ви прощавам, – отвръща девойката с усмивка, – а пък ако всичко останало ви е толкова твърдо, колкото лакътя, то аз живея в стая 613…