Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карал си един човек Камаза. Видял кола обърната на една страна да буксува с пълна газ. Шофьорът решил да му помогне. Спрял Камаза, приближил и отворил вратата:
- Господине, имате ли нужда от помощ?
Човекът в колата го погледнал и припаднал. Шофьорът бързо го качил в Камаза и го закарал в най-близката болница. Оставил го на лекарите и се качил в камиона. Затворил вратата, пуснал двигателя, запалил цигара и се зачудил, защо онзи припаднал? Решил да разбере, изгасил двигателя и отишъл пак в болницата. Човекът, когото докарал вече се бил освестил. Шофьорът го попитал:
- Аз исках да ти помогна, а ти защо припадна?
Онзи му отговорил:
- Ами, посред нощ, кал, мъгла и киша, шпоря със 120км/ч и ти ми отваряш вратата!...
Какво казваме, а какво имаме предвид:
1. „Тъпи селски пръчки!” – „Никоя от тия няма да ми пусне!”
2. „Няма работа!” – „Брато, мързи ме дори да мисля!”
3. „В тая държава нищо не става!” – „Абе, жена, къде ми скри бирата?”
4. „Политиците са виновни!” – „Мамо, прегърни ме! Напишках се.”