Срещат се двама старци, които не са се виждали отдавна. От приказка на приказка единият казва:
- А помниш ли едно време как се състезавахме кой ще се изпикае по-надалеч? Я да опитаме пак.
Застават до пътя и почват. По едно време единия се обажда:
- Ех, старост-нерадост... Не мога вече като едно време. Улучих си обувките.
А другия казва:
- Значи печелиш.
"Казах на момчетата да играят бавно, но бързо. Тоест да си подават с къси пасове в центъра, но ако наш нападател се откъсне напред да го търсят с дълъг пас". (обяснения след мач)