В края на сезона Челси решават, че ще купят мача си срещу Ливърпул.
Започва мача, до десетата минута са дадени три дузпи за лондончани, но резултата още е 0-0. Съдията взема решителни мерки и изгонва всички мърсисайдци без Джерард. Те унили се прибират в съблекалнята. На полувремето идва Стивън Джерард усмихнат.
- Какво става, защо си толкова радостен? - пита Карагър.
- Ами, понатиснах ги и вече водим с 1-0. - отговаря Стиви Джи и излиза за второто полувреме, а останалата част на отбора отиват да празнуват.
След края на мача Джерард отива в заведението омърлушен.
- Лошо момчета, едвам удържахме 2-1.
- Е как така едвам, нали ги беше притиснал? - учудено пита Рийзе.
- Е да, ама при 2-0 за нас в 75-тата минута ме изгониха и мен.
Кубрат Пулев имал рожден ден и събитието отпразнувал в столичен клуб.
На другия ден майка му му звъни, да го пита как са изкарали:
Мама Пулева:
- Как изкарахте снощи маме?
Кобрата:
- Ами, още с влизането в дискотеката, отивам аз при диджейчето и му викам: Слушай сега браточка, начи тоя път искам нещо по-така... по-културно разбираш’и! К’во ше кажеш да започнем с италианска естрада... твааа Тото Котунио, Адриано Челентано, нещо Ерос Рамацоти...
Мама Пулева:
- Браво маме, а Андреа Бочели?
Кобричката:
– Буче, буче.. накрая изпя две от нейните тъпотии, аз се напих и си тръгнахме.