Двама араби тръгнали със самолет от Вашингтон към Ню Йорк. Единият седял до прозореца, а другият до него. Преди самото излитане влязъл нисък дебел израелтянин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. Когато арабинът на прозореца казал "Искам кока-кола" изряелтянинът отговорил " няма проблеми, ще ви донеса" и тръгнал. Докато го нямало арабинът плюл в обувката му. Когато израелтянинът се върнал вторият арабин му казал "Аз също искам кола". Израелтянинът отново отишъл за кола и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата обувка на израелтянина. След това израелтянина се върнал с колата и тримата спокойно се насладили на кротък полет до Ню Йорк. Когато самолета казал, израелтянина си обул обувките и веднага разбрал каква е работата. "Колко ще продължава това" - казал той - "тази вражда... тази ненавист... колко дълго ще си плюем в обувките и ще пикаем в колата?"
Главен директор на голямо предприятие излиза в пенсия и предава всичко на своя заместник. След като му обяснил всичко за фирмата, някрая му казал:
- Имаме много печена секретарка, казваш й "колежке, дневния отчет и тя си знае работата натам.
След няколко дни на новото работно място новоназначеният шеф решил да се възползва от услугите на секретарката. На обедната почивка заключил вратата, отишъл при секретарката и казал:
- Колежке, дневния отчет, ако обичате.
Секретарката се смутила и казала:
- Съжалявам много, господин директор, но съм в месечно приключване.
Директорът си замълчал и отишъл в кабинета си. На секретарката й станало кофти и решила, че не е редно да реже шефа още в началото. Отишла в неговия кабинет и му казала:
- Шефе, много съжалявам, в месечно приключване съм, но мога да ви дам отчета устно, или ако желаете със задна дата - казала тя и се усмихнала.
Шефът отвърнал:
- Благодаря ви колежке, но вече го нахвърлих на ръка.