Червената шапчица, Томас Харис
Той я погледна отново в светлината на свещите, поставени между нея и букета от есенни кленови клонки, скриващ леглото, където се мъжделееше човешка фигура в полуседнало състояние с комично наклонено на една страна розово боне. В бялата си вечерна рокля и кървавочервена наметка, с отметната назад качулка, поръбена с хермелин, падаща по млечноматовите й рамене, Скарлет Федора изглеждаше по-далеч от всякога, от онова объркано селско момиченце, което той видя за първи път от другата страна на бронираното стъкло в подземието на щатската клиника с особен режим.
- Чуваш ли още вълчетата, Скарлет? - почти прошепна той…
В една стая, лежат мъж и борец и двамата в гипсови корита...
Бореца пита: Абе ти, защто си тука?
Човечеца: Ами бях забравил, че сина ми е монтирал на трабанчето турбо-двигател и си карам по магистралата с бясна скорост и по едно време "ТРЯС" и право в един ТИР...
А ти защто си тук?
Бореца: Ами карам си аз BMW-то и по едно време някав ме подминава с трабанче... мисля си сигурно сам стигнал вече... и слезнах...