Пътували в тайгата с шейна БРЕЖНЕВ, ТАЧЪР, РЕЙГЪН и ТОДОР ЖИВКОВ. По едно време след шейната се паявила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочил.
Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала:
- Вие продължете, а аз ще ги забавя - и скочила.
Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изподкожуха един автомат и избива глутницата.
Тошо с недоумение попитал:
- Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън?
- Че това за четирима стига ли? - казал Бражнев изваждайки шише водка от джоба си.
Срещат се двама приятели:
- Какво става с тебе?
- Ами ожених се.
- И как е жената?
- Много е добра - готви вкъщи, чисти, гледа ме…
- А красива ли е?
- Всички казват - жива Богородичка.
- Как така?
- Ами ела ми на гости да видиш.
Отиват у младоженеца, звънят, булката отваря вратата. Гостът почва да се кръсти и ужасено да шепне:
- Дево Марийо, пресвета Богородичке, Дево Марийо, пресвета Богородичке…