В гората имало един лос, който бил минал през всички животни, освен през зайьо. Зайьо надушил, че идва и неговия ред и решил да се предпази неопетнен.Затворил входа на хралупката с един огромен камък, сложил си една тапа в дупето и треперейки легнал да спи. Някъде към 02.30ч посред нощ се събудил от някакъв шум.Обърнал се:
-Допър фечер, Зайьо! *ПУК*
Купон. Тъмнина. Женски шепот:
- Ама Ваньо... Днес съвсем не се държиш акто миналия път... По-напорист си, нахален направо. И ръцете ти като че ли са по-силни. И по-космати. И устните ти са по-топли. Ох... И... оная работа като че ли ти е по-голяма...
- А и не съм Ваньо...