На 100-ния етаж на един небостъргач имало детска градина. Един ден станал пожар. Понеже нямяло как да евакуират децата, решили пожарникарите да разспънат отдолу един чаршав, а от горе да им изхвърлят децата. И така хвърлили едно бяло дете, хванали го с чаршафа и го пуснали да си ходи. Хвърляли второ, трето. По едно време хвърлили едно негърче, но пожарникарите дръпнали чаршафа и то се разпльоскало на земята. Продължили да хвърлят бели. Добрите пожарникари ги хващали с белия чаршаф и ги пускали да си ходят. По едно време пак хвърлили едно негърче. Отдолу пак дръпнали чаршафа и то се размазало на земята. Тогава един от пожарникарите ядосано извикал от долу.
- Ей вие там горе, тия изгорелите изобщо не ми ги хвърляйте.
Отива някакъв на очен лекар. Почукал, попитал дали това е кабинета на очния лекар и след като го поканили влязъл и почнал да се съблича.
- Ама какво правите? Аз съм очен лекар...
- Спокойно докторе, сега ще ти обясня.
Свалил си човека ризата, панталоните, обувките. Тръгнали гащите да си сваля.
- Ама г-не, аз съм очен лекар бе, моля ви- изпаднал в тих ужас лекаря.
- Споко бе докторе, сега ще ти покажа.
Свалил си човека гащите и разтворил широко задника:
- Ела сега тука и погледни докторе. Виждаш ли го ей това косъмче тука, точно до ануса дето е?
- Да... виждам го...
- Е, като го дръпна ми се насълзява дясното око.